Изненадвам се, че все още мога да се изненадвам от небивалиците, които хората пишат за историята на думите. Все си мисля, че вече съм видял най-абсурдното, но човек просто не може да подозира докъде може да стигне човешкото въображение.
На Бабинден (21.01.2021 г.) по повод празника във Facebook се разпространява някакъв пост с чутовни глупости за етимологията на думите. Споделя се и се харесва масово...
>Кога е "старият ни български"? Къде е засвидетелствана тази дума "ба"? Такава дума с такова значение просто не съществува и не е съществувала в българския език.
>Думата "баба" е бълболна - от детския говор. Получена чрез удвояване на сричката "ба", която се състои от едни от първите звукове, които бебета започват да могат да произнасят. Същата комбинация от звукове (баба) на отделни езици означава различни членове на семейството ("баща" на китайски, албански, суахили и др.; "дядо" на азербайджански, казахски и др.; "майка" на аварски и т.н.). Други такива думи са „мама“, „тата“, „кака“ и т.н.
>В думи като "съдба" (< съдя), "рожба" (< родя), "дарба" (< даря), "молба" (< моля) и т.н. "-БА" е наставка за образуване на съществителни имена. Тя няма нищо общо с думата „баба“.
>Думата „бая“ се развива от праиндоевропейския корен *bʰeh₂- („говоря, казвам“), от който се развиват също латинското for ("казвам, говоря"), старогръцкото φημί ("казвам"), староанглийското bannan ("призовавам, обявявам"), староарменското բամ (bam) ("говоря, казвам") и др. Интересно е, че производно от "бая" е думата "басня". Думата „бая“ няма нищо общо с „баба“.
Коментари
Публикуване на коментар