Кирилицата е създадена в България най-вероятно към края на IX в. В основата ѝ лежи гръцката азбука (по-специално - византийският маюскулен унциал), от която са взети всички 24 бувки. Към тях са добавени още 12 букви, отразяващи чертите на старобългарската реч (б, ж, ч, ц, ш, щ, ѣ, ъ, ь, ю, ѧ, ѫ). Голяма част от кирилските букви за славянски звукове имат свой първообраз в глаголическата азбука.
Гръцката азбука произлиза от финикийската писменост, като навлизането на писмеността в Гърция можем да датираме към IX-VIII в. пр.Хр. Самата финикийска азбука се развива от по-ранната протосинайска, която пък се развива от египетските йероглифи.
Интересно е, че имената на финикийските букви (много от които са заети от гърците впоследствие) са базирани на думите, символизирани от египетските йероглифи. Φиникийското 𐤀𐤋𐤐 /ʾālep/ означава „вол“ и впоследствие самата буква 𐤀, която се развива от египетския йероглиф 𓃾 (F1 – номерация на йероглифа по Gardiner's sign list), означаващ волска глава. Впоследствие от финикийското име на буквата идва и гръцкото – ἄλφα (α). Φиникийското 𐤁𐤕 /bet/ означава „къща“ и впоследствие самата буква 𐤁, която се развива от египетския йероглиф 𓉐 (O1), означаващ къща. Впоследствие от финикийското име на буквата идва и гръцкото – βῆτα (β). И така нататък.
От финикийската азбука са се развили също арамейската, еврейската, сирийската, арабската и други писмености. От гръцката азбука са се развили освен кирилицата също латинската, готската и други писмености.
От старобългарската кирилица в съвременната българската азбука са останали 30 букви. Преди последната реформа (от 1945) в азбуката си сме имали все още голяма носовка ѫ (тогава със звукова стойност /ъ/) и ятова гласна ѣ (тогава със звукова стойност /е/ или /я/). Интересно е, че буквата „Я“ се въвежда в началото на 18 в. с реформите на кирилицата, въведени от Петър I, довеждащи до т.нар. граждански шрифт. Буквата „Я“ произлиза всъщност от ръкописната форма на малката носовка Ѧ, която в руския има звукова стойност /я/.
Любопитна история има и предпоследната буква от азбуката ни – „Ю“. В ранни славянски ръкописи буквата „ю“ се среща като Ꙕ (т.нар. обърнато „ю“). Вероятно това е бил първоначалният вид на буквата, а впоследствие тя се преобразява под влияние на буквите, изразяващи йотувани гласни (Ѩ, Ѭ, Ѥ, Ꙗ). Това Ꙕ (обърнатото „ю“) ще да се е развило от съчетанието в гръцката писменост ΟΙ (омикрон + йота), което по времето, когато кирилицата е създадена, е означавало звука /y/ (този символ за разлика от горните е написан на латиница – с него в IPA /International Phonetic Alphabet/ се означава звукът, който стои зад френското u или немското ü).
На изображението е показан произходът на буквите от съвременната българска азбука дотам, докъдето може да бъде проследен.
Коментари
Публикуване на коментар