Първо споменаване на думата "Коледа"

Първото споменаване на думата "Коледа" в историята на българския език е в Синайския евхологий (известен също като Синайски молитвеник и Синайски требник; на латински - Euchologium Sinaiticum), глаголически ръкопис от края на Χ – началото на ΧΙ век. "Коледа" в този текст означава забранен езически празник, който се провежда на 1-и януари, тоест римската Нова година (януарските календи). И точно от латинското Kalendae ("календи, първият ден на месеца") идва нашата дума "Коледа".

текстът на глаголица:

ⰰⱋⰵⰽⱅⱁⰲⱏⰰ҃ⰴⰵⱀⱐⰻⰴⰵⱅⱀⰰⰽⱁⰾⱔⰴⱘ

ⰵⱀⱆⰰⱃⱑⱑⰽⱁⰶⰵⱂⱃⱏⰲⱑⰵⱂⱁⰳⰰⱀⰻⱅⰲⱁ

ⱃⱑⰰⱈⱘⰲ҃ⰾⱑⱅⰴⰰⱂⱁⰽⰰⰵⱅⱏⱄⱔⱁⱈⰾⱑⰱ

ⱁⰲⱁⰴ

 

>транслитерация на кирилица:

ащектовъа҃деньидетнаколѧдѫ

енѹарѣѣкожепръвѣепоганитво

рѣахѫв҃лѣтдапокаетъсѧохлѣб

овод

 

>изречението с разделени букви и добавени липсващи букви:

аще к(ъ)то въ а҃ день идет(ъ) на колѧдѫ енѹарѣ ѣкоже пръвѣе погани творѣахѫ в҃ лѣт(ъ) да покаетъ сѧ о хлѣб(ѣ) о вод(ѣ)

 

>превод на съвременен български език:

Ако някой ходи на коледа на първия ден през януари, както по-рано правеха езичниците, да се покайва три години на хляб и вода. /прев. Н.Ш./

 

Изображението на ръкописа е взето от:

https://www.loc.gov/resource/amedmonastery.00279385652-ms/?sp=105&fbclid=IwAR0b7wulDjoVkygnHkPuqYl1AEisLrnJdwpnOEMdDNrbei46MdEX_qz_DtI&r=0.162,0.018,0.341,0.447,0  (Library of Congress Collection of Manuscripts in St. Catherine's Monastery, Mt. Sinai)