Роднинската терминология в българския език, която е унаследена от праиндоевропейски

*gʷḗn > жена | *mon- > мъж

ΝΒ! Праиндоевропейските думи по-скоро не са притежавали значението "съпруг(а)", а просто са означавали "лице от женски/мъжки пол".

*swésōr > сестра | *bʰréh₂tēr > брат

*dʰugh₂tḗr > дъщеря | *suHnús > син

*méh₂tēr > майка | *átta > отец

NB! Другата по-продуктивна праиндоевропейска дума за "баща" е *ph₂tḗr, но тя няма наследник в славянските езици (освен вероятно думата "пастрок") - от нея се развиват латинското pater, английското father, старогръцкото πατήρ, ирландското athair, староиндийското पितृ (pitṛ́), персийското پدر (pedar) и др.

*h₂éwh₂os > вуйчо

*snusós > схаха | *ǵenh₃-ti- > зет

NB! По-характерният за образуване на думата за "зет" праиндоевропейски корен е *ǵem- ("женя се / омъжвам се") - от него се развиват латинското gener, старогръцкото γαμβρός, староиндийското जामातृ (jā́mātṛ) и др.; при балтийските и славянските езици обаче думите за "зет" се свързват с корена *ǵneh₃- ("зная, познвам") - лит. žentas, латв. znots.

*swéḱuros > свекър | *sweḱrúh₂ > свекърва

*deh₂iwḗr > девер | *ǵh₂lōws > зълва

*h₁yenh₂tēr > етърва