Думата "върху" се е развила от старобългарското врьхоу ("отгоре; върху, над"), петрифицирана форма за местен падеж, единствено число на съществителното врьхъ ("връх").
Значението на формата се развива така: "на върха" /форма от съществителното/ > "отгоре, горе" /наречие/ > "върху, над" /предлог/.
Коментари
Публикуване на коментар